fbpx

Статии

Или печелиш, или учиш!

В живота, в работата, във всяко начинание, с което се захванем, възможните резултати са два: или печелиш, или учиш!

Обект на тази публикация не е първата и най-благоприятна ситуация. Днес ще си говорим за грешки и затова, че няма неправилни грешки.

А какво е грешка?

“Грешка” е етикетът, който лепим върху нещата, над които сме се постарали, но не сме постигнали. Или върху действията си, които бихме извършили по различен начин, ако можехме да предвиждаме обстоятелства или пък сме сметнали за неправилни след вече закъсняла преценка на ситуацията.

Грешката не е нещо, с което да „победим себе си“, да го преживяваме или за което да съжаляваме. Това е просто една възможност за обучение.

Но как? Какво наистина научаваме?

И също така, как можем да се възползваме максимално от възможността да погледнем назад, за да продължим напред?

Какво научихме от ситуацията?

Често срещана практика в различни организации, проектни екипи или коучинг сценарии, та дори и по време на семейната вечеря, е задаването на въпроса:

Какво научихме от ситуацията?

С други думи: как ще си обясним защо нещо не се е случило, така както е било планирано?

Когато използваме познанията си в този контекст, ние обсъждаме това, което е било (или не е било) направено.

Когато си задаваме този въпрос, изникват отговори като:

Нека да продължим с резервен план следващия път.

Нека да инвестираме повече, преди да пуснем следващия продукт.

Да действаме по-бързо.

Да го раздаваме по-бавно, спокойно и обмислено.

Нека да привлечем повече хора.

Да придобием още (по-добри) познания.

Нека не бъдем толкова предпазливи.

Нека бъдем по-предпазливи.

И т.н.

Разбира се, понякога научаваме интересни и може би дори важни уроци за това, как се е случило нещо, но тези уроци са от значение само, ако следващият проект или ситуация са точно същите като последния.
Това, разбира се, никога не се случва, защото обстоятелствата ще бъдат различни следващия път.
НИЕ ще сме различни следващия път.

Дори да не правим нищо, настъпва момент на съзряване, което идва с време и практика, съзнателно или не.

Откъде всъщност идват истинските уроци?

Има различни видове житейски уроци, но този, който според мен е най-полезен и води до значителни резултати не е урокът, който сме научили от това, което сме направили, а в кого и как се вслушваме.
Често ми се случва да разговарям с мои партньори, които ми обясняват колко им се иска да са направили нещо по различен начин. След като ги разпитам какво би било това нещо, обичайният отговор, който получавам, е някаква вариация на:

“Ще ми се да бях послушал вътрешния си глас.”

Това, което ми казват с тази фраза, е, че те имат подозрения, че са имали избор и са пренебрегнали това, което вече са знаели.

Тук не говорим за вътрешния глас, който произлиза от егото и често има самооправдателен характер. Действията имат последствия, но този глас се задвижва от несигурността на суета и е наклонена плоскост, която ще ви подхлъзне да приемете себе си твърде сериозно.

Един, Истински глас …

Има един друг глас, който оживява в моменти, в които ви се налага прилагате вашите знания.

Това е глас, който съчетава вашия жизнен и професионален опит, огромната преработвателна сила на вашето подсъзнание и бляскаво божествено вдъхновение.

Да, този глас.

Ако погледнете всичко, което класифицирате като „грешка“, има вероятност да има някаква повратна точка, когато сте загубили връзката с този глас.

Това означава, че когато говорим за уроци от грешки, въпросът, който трябва да си зададем е как да запомним да се вслушваме повече следващия път.

Отговорът е…

Да си повтаряме до припадък фразата “Не забравяй, не забравяй” няма да свърши работа в случая. Това, което всъщност действа, е да осъзнаем, че винаги знаем какво да правим във всяка ситуация. Винаги имаме чувството за следващата стъпка – дори и да забавим темпото и да поседим в „не знаем“ зоната за известно време. Не е нужно да си спомняме нищо, ние трябва да знаем какво следва нататък.

Това, което ще ви се пречка по пътя, е целият този шум в главата. С всичките тези его гласовезатова, което ще ви накара да изглеждате добре или да се почувствате по-добре, всяка идея за сравнение с останалите, всички самообвинения и самооценки, вие затрупвате себе си (и околните).

Това е просто фонов шум, който не ви казва нищо за това къде се намирате в момента и какво означава това.

В заключение ще ви кажа, че животът е низ от преживявания. Най-важните решения, за които нямам достатъчно данни и информация, вземам след като фокусирам мислите си върху тях. “Утрото е по-мъдро от вечерта” са казали хората. Затова сутрин, на свежа глава, се вслушвам във вътрешния си глас. Отговорът идва от само себе си. Освен това имам и близки приятели и партньори, които отново и отново са ми показвали, че имат страхотна интуиция и ясно мислене. Често ги търся за съвет и помощ.