fbpx

Статии

Ролите, които водят до успех

Преди 3 години започнах да пиша “Игрите на успеха” – вероятно ще е следваща ми книга. Тя следва презумпцията, че успехът е роля. Играеш някаква игра и част от нея са различните роли: поддържащи, съпътстващи, ограничаващи или хора, които ти пречат и такива, които ти помагат. И в контекста на едно клиентско преживяване, в контекста на това да си успешен или не – игрите, които играем през деня си имат важно значение.

Най-успешната роля, която аз лично някога съм приемал е ролята на човекът, който получава това, което иска да получи, независимо от обстоятелствата.Това е победата, но в контекста на вътрешната победа, независимо дали тя е над финансова или емоционална загуба, всъщност е победа на духът над съществото, над Аз-а.Това е просто една врата, която се отваря, за да мога да премина ограниченията си, за да не го приемам като загуба, а като добро, като учене, като посока на развитие.

Освен успешната роля съм бил наричан и с не толкова успешни имена – бил съм и жертва, и мрънкалник, и измамник, и гуру, и човек на духа. Като всеки жив човек и аз съм играл игри, но игри, чрез които да стана успешен.

Според мен подготовката за житейските роли е също толкова важна, колкото и подготовката за театралната роля. Нека си представим, че всичко е спектакъл и ние сме актьори в него. Актьорът се стреми, както физически, така и ментално да влезе в дадена роля, но първо той трябва да я анализира, да я разбере. Чрез образа си той знае, какво иска да предаде на следващите. Той е ти, нали ти ще играеш играта ?! Какво обаче другите ще научат от теб, как те ще те преживеят като образ.

Не случайно житейският ми слоган е „прави това, което трябва, а да става това което искам“. Винаги става това, което искам! Винаги ситуацията може да се отиграе по различен начин, винаги може да се предоговори, винаги може да се наместят пластовете по различен начин.

Разбира се, както при всяка игра се срещат и фалшиви герои, но те в никакъв случай не предизвикват хаос. Защо ли? Защото се забелязват отдалеч. Когато  играем ролята, за да мамим, за да спечелим, да направим зловредност – всъщност ние играем ролята на негативния герой. В действителност вътрешното състояние е реалното – няма как да получиш различен резултат от него.

Вътрешното състояние е определящо! То не предполага фалш. Фалшът си личи. Когато говорим за роля, говорим за осъзнат вътрешен процес. Това е процесът, в който ние започваме да подготвяме себе си така, че да имаме преживяването, което искаме да получим след определено време.

Като говоря за влизане в ролята на добрия играч, имам предвид моралните ценности, отговорните ценности. Не само вярата в това, че можеш да продадеш, а всъщност да продадеш така, че човекът да бъде доволен, да те потърси отново. Да си честен и да ти е благодарен. Ти да си благодарен за това, че ти е помогнал да си нахраниш семейството или да си платиш сметките. Този обмен на емоционална, физическа стойност и икономическа стойност е над всичко останало.